Китара, думи, картини.
Парченца разпокъсани, несъшити.
Емоция. Разум.
Борим се да останем трезви. Изплетени от емоции, от не-логика.
Когато идва от сърцето.
Китара, думи, картини.
И всичко това се съшива. Под светлината на електрическа крушка или на свещ.
Всичко се вплита в едно кълбо – бизнес, успехи, екологични катастрофи, ограничени ресурси..очакване, разочарование, нова надежда. Класическа подредба. Избеляло клише. И пак картини – издраскани, полирани, електронни, залети с изстинало кафе. Фалшиво.

И пак вяра, и пак надежда, и пак колелото се върти и пак наново..
Затваряш очи, отваряш, премигваш. Картината вече се е променила, нещо там е различно. Никога не е. И какво от това?

Китарата пак си дрънка.
Любовта пак дава смисъл. Пак е много. И пак боли.
И пак сме малки и ще порастем.
Honey. Money.
И пак мигаш. И вярваш. И се надяваш. Какво друго ти остава? И това не е неизбежност, тъжна обреченост, мрачна предопределеност. Звучи като едно плагиатство, толкова се повтаря..

Нищо не е толкова различно, нито толкова същото. Има ли смисъл – ами не.
Имаме ли избор?
Китара, думи, картини.
Премигни.